> Безграничният Лютаков
26/10
За какво са ни Брад Пит и Колин Фарел, като си имаме Симеон Лютаков. Хем по холивудски красив, хем над холивудски талантлив. До това заключение стигнахме точно преди една година, излизайки от киносалона, където допреди това бяхме гледали “Дзифт”-а на Явор Гърдев. Наред с изпълненията на Владо Пенев, Захари Бахаров, Михаил Мутафов и Таня Илиева,
най-силно впечатление ни направиха “малките ролички” на актьорите в сцената в поликлиниката. Лицата на пияните студентчета и мъжа с “взривяващ” монолог (Симеон Лютаков) ни се запечатаха в съзнанието, подзказвайки, че някой ден ще ги гледаме във водещи роли. И понеже ни умря циганката, дето ни хвалеше, та сами да си кажем – пак се оказахме прави!
В момента Симеон снима първата си главна роля в “Още нещо за любовта” на Магдалена Ралчева. Във филма той играе фотографа Дикран. Партнират му Калин Врачански, Велко Кънев, Мария Статулова и Йосиф Шамли.
Но да се върнем на Гърдевата кинотворба. “Ролята е малка, но съм доволен от нея. Винаги съм искал да се снимам в киното, но обстоятелствата са се подреждали по друг начин. Зарадвах се, че излязох на екран, защото дори и да се явиш за секунда, всички те забелязват... и това е доста приятно!”, казва ни той.
Актьорът Лютаков и режисьорът Гърдев обаче се срещат доста преди снимачната площадка на “Дзифт”, а именно в Драматичен театър “Стоян Бъчваров” във Варна. “Явор има доста представления там. Участвам във всичките, без “Пухеният”.
С него се работи перфектно, рай за душата
Той умее да бъде интересен, да бъде всичко и да придава смисъл на нещата, които вършим заедно”, споделя Симеон. Разкрива ни, че всъщност двамата работят в тандем и извън сцената. Преди време Гърдев му бил поверил задачата да снима всичките му представления. Причината е, че Симеон се занимава с фотография и се справя също толкова добре, колкото и с актьорстването. Любовта му към това изкуство обаче го връхлита в по-късен етап от живота му. “Имах един приятел фотограф. Той ме запали. Дойдох да уча в София, усамотих се. Във ВИТИЗ нощите са празни. Четири години се учих да копирам, да работя по аналоговия принцип на хартия... Снимах колегите си от ВИТИЗ.”
Тези, които са виждали снимките му, със сигурност са останали запленени. Чрез фотографиите си той умело разказва истории, подобни на онези, които човек може да види на театралната сцена. “Все пак аз не съм фотограф, а актьор. Актьор, който снима. Мисленето ми е театрално, така че подчинявам снимките си на театралните закони, на присъствие, на заснемане, на разказване на дадена история.
Фотографиите
изникват в главата ми по чисто театрален път
Желанието му да се отдаде на изкуството е предшествано от една детска мечта: да стане продавач в магазин за луканка. Но амбициите му в месопредлагането бързо се изпарили, когато в родния Русе започнал да посещава
пантомимното студио на Йордан Де Мео. “Той заема специално място в живота ми. Грижеше се много за мен. Именно той запали любовта ми към сценичните изяви”, споделя актьорът.
И въпреки че определя театъра като “случайно явление” в своята биография, Симеон успява да влезе във ВИТИЗ в класа на проф. Елена Баева. “Най-ценното, което съм научил от нея ли?... Не знам дали е ценно, или погрешно – това упование в професията и вярата, че театърът е всичко. Години наред чистосърдечно й вярвах, че наистина е така, но това ме правеше скован и не ме пускаше да вървя по-бързо напред... С течение на времето обаче отрезвях. Започнах да гледам, да търся собствения си интерес вътре в работата. Не! Театърът не е всичко. Човек е всичко! И собственото му удовлетворение и мотивация да присъства някъде – това са най-важните неща”, казва той.
Именно заради необходимостта да се развива, да върви напред, преди четири години актьорът-фотограф решава да зареже живота си в България и да избяга... в пустинята. “В един момент си казах: Чакай! Пенсията ще дойде, а пък аз още не съм поел въздух по собствена воля... И тогава реших. Подадох молба и излязох в неплатен отпуск. Забих се в Сахара и живях там в продължение на две години.”
За наша радост обаче Симеон Лютаков отново е в България. Можеш да го видиш на сцената на Варненския театър в представленията “Ромео и Жулиета” на Десислава Боева, “Крум” и “Калигула” на Явор Гърдев. Както и в онлайн пространството на: http://lyutakov.blogspot.com/ и
http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=USER_IMAGES&USER_ID=1633